„Сърце за живите“ разнищва щекотливата тема за трансплантацията на органи – понякога с разтърсващ поглед върху детайла. Романът проследява пътя на едно сърце – от смъртта на донора, през сложните механизми на медицинските процедури по трансплантацията, до присаждането на сърцето. Симон се измъква от вкъщи преди изгрев слънце, за да отиде с приятели на море и да дебне на сърфа перфектната вълна. В ранното утро той се отправя с кола обратно към дома – изтощен, щастлив и без предпазен колан. Приятелят му губи контрол над автомобила и Симон забива глава в предното стъкло. Когато го измъкват от смачканите ламарини, сърцето му все още бие, но мозъчната смърт вече е настъпила...
Сърцето на Симон – „черната кутия на едно двадесетгодишно тяло“, е изпълнено с две десетилетия радост и тъга: една електрокардиограмна крива, която продължава в нечий друг живот. В края на този впечатляващ роман сякаш е изживян един цял живот и е започнал нов.
Потресаващият сюжет е облечен в една невероятна езикова и стилистична форма. Наред с хладната история за смъртта и живота, прозвучава и поезията на авторското слово, великолепно претворено на български език от Андрей Манолов.
Български
