Your cart is empty!
Жената няма име
През тези години тя е изгонена от работа, защото се влюбва в свой колега. Това става причина да разбере още нещо: един мъж никога не страда за подобно провинение, потърпевша е само и единствено жената. В първата си книга Kad?n?n ad? yok („Жената няма име“) описва физическия и психически тормоз, на които е подложена жената в Турция. Романът, в голямата си част автобиографичен, обхваща периода от детството до зрелостта на главната героиня. Разказът се води в първо лице от по-голямата от две сестри в консервативно средностатистическо семейство с емоционално дистанцирана майка домакиня и строг до деспотизъм баща. Израствайки в тази среда, тя разбира, че светът е устроен различно за двата пола. Момичетата се омъжват, раждат деца и се посвещават на семейството, докато мъжете следват в университет, печелят пари и точно като баща ѝ могат да изневеряват на съпругите си. За пръв път в турската литература жената на висок глас се противопоставя на натиска и избира свободата.
Дуйгу Асена
Дуйгу Асена (19.04.1946 - 30.07.2006) е турска журналистка, писателка и обществена деятелка за правата на жените. Родена е в Истанбул. Нейният прадядо Али Шевкет Йондерсев е личен адютант на Кемал Ататюрк, по-късно народен представител от Народнорепубликанската партия. След завършването на частен девически колеж Дуйгу Асена учи педагогика в Истанбулския университет. Журналистическата си дейност започва през 1972 г. във вестник Хюрриет. В следващите няколко години работи като редактор в няколко женски списания, в които пише за правата на жените, когато в Турция все още никой не е чувал за понятието „феминизъм“. По-късно една от лидерките на феминизма в страната, Айше Дюзкан, ще каже за нея: „Дуйгу спомогна за разпространението на една много радикална за тогавашните години идея. Самата тя не е присъствала лично на нито един митинг, но направи нещо много по-важно: вмъкна феминизма в живота на всяка жена.“
There is no added resume!