В книгата „Жената, която продаде мъжа си на битака“ Рафик Шами отвежда читателя в Дамаск на своето детство и юношество, в християнския квартал на града. Чрез забавни истории и поетични екскурси той разказва как хората, културата, традициите на неговата родина са пробудили собствения му талант и са го направили разказвач. Спомените му оживяват в безброй картини и звуци, с тихия глас на детството му, който го връща в отминали времена и изгубени райски места. Автобиографичното в тази книга би могло да се разглежда като основа на килим, в който писателят вплита орнаментите на своя опит, както и размислите си за значението на приказката, за устното разказваческо изкуство, за днешното редуциране на езика, възпрепятстващо пълноценното общуване между хората и способността им да слушат, да се удивляват, да се радват.
Български
