На пръв поглед сюжетната линия изглежда ясна - младо момиче със странното име Камбоджа, избягало от дома си, пътува по крайбрежната ивица без определена цел, в опит да внесе ред в объркания си живот. Срещата й с доста по-възрастния Артуро, също така самотен и объркан, ще възкреси образи от миналото, за да се окаже, че двамата са свързани с една тайна. Романът е и метафора за човешкия живот като низ от недоразумения и случайности. Миналото присъства активно в настоящето на героите, определя до голяма степен съдбите им, черната сянка на диктатурата не е изчезнала, а продължава да се намесва в живота не само на съвременниците, но и на младите поколения.
Чрез великолепната повествователна техника авторът въвежда читателя в един свят на предположения и догадки. Според Карлос Мария Домингес изкуството на романа се състои в това да поставиш проблема, а не да го решиш - принцип, който той следва и в „Слепият бряг“.
Български
