Първата част, „Харка – синът на вожда“, описва съдбата на младия индианец Харка от племето дакота. Той е син на вожда Матотаупа, който е прогонен от племето си, след като прави грешката да пие от „огнената вода“ на бледоликите и поради това издава съкровена племенна тайна. Двамата трябва да оцеляват далеч от териториите на своя народ, но не се отказват от надеждата да се върнат в родните шатри и да помагат в борбата срещу омразните пани.
Светът обаче се е променил и истинските врагове на дакота не са другите индиански племена. Харка и Матотаупа поемат на дълъг и опасен път, за да опознаят света на бледоликите, да открият какво ги прави така силни и има ли насита тяхната алчност. Животът в града обаче е непосилен за свикналите с ширналата се прерия, с грохота на бизоновите стада, с песните край домашното огнище. Ала свободата вече не е даденост – тя трябва да бъде извоювана.
„Лизелоте Велскопф-Хенрих не желае да подражава на Джеймс Фенимор Купър или на Карл Май, а да създаде творби, които да разбият наложилите се до момента стереотипи в литературата за индианци. За нея коренните жители на Северна Америка са едновременно и реални хора, и вдъхновяващи символи на онова преклонение пред природата, свободата, храбростта и справедливостта, което съвременният свят в голяма степен е изгубил, но трябва да си възвърне. Вероятно точно това съчетание прави индианските ѝ романи толкова различни от всички други, писани преди тях – и толкова обичани.“
Любомир Кюмюрджиев, консултант на българското издание
Български
