Издаден след смъртта на Гилермо Кабрера Инфанте, „Непостоянната нимфа“ е считан за незавършен роман. Липсата на още няколко страници от повествованието се компенсира чрез изобилие в сложноцветната фигура на Хавана от 1957-а, очертана от втъкаването на носталгичната памет в неутешимото писателско въображение.
Хесито (явен прототип на автора) е журналист от кубинското списание „Картелес“, опечален с познанието на целия западен свят, и кинокритик, неизлечимо заразен с бацила на циничния скептицизъм. Цялата скрупульозно градена постройка на интелектуалната му недосегаемост рухва, когато среща Естелита – шестнадесетгодишната изменчива дева-нимфа, неспособна да разбере и дума от блестящите му фрази и осъдена никога да не завърши своята пеперудена метаморфоза. Странната двойка предприема импровизирано бягство от условностите на досегашното си битие в лабиринта на несподелимата си любов, наречен Ел Ведадо.
Български
