Казват, че идва от Африка и е донесено тук с виковете на робите; че е предсмъртно проклятие на таиносите, изречено при загиването на един свят и раждането на друг; че е зъл демон, промъкнал се в Творението през отворената на Антилите врата към ада. В общ смисъл „фуку американус“, накратко „фуку“, е проклятие или зла орис, но се употребява най-вече като „проклятието и злата орис на Новия свят“.
Но както и да се нарича и откъдето и да произлиза фуку, никой не се съмнява, че пристигането на европейците в Испаньола е пуснало проклятието на свобода и оттогава газим до шията в лайна. Санто Доминго може и да е неговата изходна точка, мястото, от което е проникнало на този свят, ала всички ние сме негови деца, без значение дали го осъзнаваме или не.
Предполагам вече сте се досетили, че и аз си имам фуку история. Ще ми се да можех да кажа, че е най-добрата – фуку номер едно – но не искам да лъжа. Моята не е най-страшната, най-ясната, най-болезнената, нито пък е най-красивата.
Просто е тази, дето ме е сграбчила за гушата.
„Диас намира чудотворен баланс. Смесва драматични комиксови сюжети (бягство, гибел, изцеление) с искрен, болезнен реализъм, а разказвачът му използва зашеметяваща смесица от испански, английски, жаргонни изрази, литературни заврънкулки и чистокръвни, непокварени детинщини.“
Сам Андерсън, New York Magazine
Български
