Your cart is empty!
Хубостта е рана
Книгата започва със съживяването на бившата проститутка и майка на четири дъщери и завършва със смъртта ѝ. А междувременно ни прехвърля, когато както хрумне на автора, в различни периоди на индонезийската история през бурния XX век – обявяването на независимостта от холандските колонизатори, японската окупация, революцията след Втората световна война, геноцида над комунистите, последван от бруталния режим на Сухарто – всичко това, разказано през ироничния поглед на Курняван с яванското му чувство за хумор.
„Една от целите ми беше да си направя шега с историческите романи“, казва авторът в свое интервю. Денят на независимостта се отбелязва на 17 август в цяла Индонезия, освен в измисления от автора град Халимунда, където държат да го празнуват на 23 септември, понеже чак тогава научили за обявеното от Сукарно отхвърляне на холандското владичество. „Обикновено историята се възприема като вярна или невярна, истинска или фалшива. Според моя роман всяка история е едновременно и вярна, и невярна.“
А излизането на Деви Аю от гроба изобщо не е фигуративно. За всички в Халимунда тя си е била съвсем умряла до момента, в който се завръща към живота. „Сигурно много съм ви стреснала с появата ми след цели двадесет и една години – казва, – като имаме предвид, че дори оня, дългокосият, дето умрял на разпятието, бил мъртъв само три дни преди отново да възкръсне.“ От началото до края на книгата Курняван успява да смеси свръхестественото с ежедневния бит: духове на мъртъвци се вселяват в гробарите; прасета се превръщат в хора; жена се оригва и се отървава от бременността си. Единственият способен поне малко да влияе на магическите събития герой се оказва заклет комунист и противник на суеверията, който обаче умее да проклина ефикасно околните.
Ека Курняван
Ека Курняван