„Хомо фабер“ (1957) е култов и неостаряващ роман на Макс Фриш. Основна тема в него е митът за „модерния човек“. Инженер Валтер Фабер е технократ, homo faber (произвеждащ човек), който се стреми да подчини живота и съзнанието си на принципите на електронноизчислителната машина, която „превъзхожда всеки човешки мозък, понеже не преживява нищо, не познава нито страха, нито надеждата, които да ѝ попречат...“
Но ето че „електронното съзнание“ на Валтер Фабер не съумява „да изчисли“ неговото бъдеще, защото вложените в машжината на разума му данни са погрешни... Срещайки случайно дъщеря си Сабет, той бавно и мъчително започва своето „пътуване към себе си“, „завръщане“ към изгубения рай на човешката общност, на благодатната спойка с природата и себеподобните... Колкото и да се утешава с теорията на вероятностите, той неволно унищожава един млад живот, все пак завещавайки на читателя стремежа си към човечност...
Български
