Сборникът с избрани произведения на Пол Валери „Господин Тест“ съдържа произведения в проза, които носят в себе си дълбок вътрешен разговор, усещането за естетика, напрежение и дълбочина на интелекта.
„Безразсъдството не ми е силна страна.“ Така започва известното начало на „Господин Тест“, като фразата е характерна както за господин Тест, така и за Пол Валери. Макар тази книга да не отговаря на стандартната автобиография, в нея се наблюдава голяма дълбочината на личното. Валери е казал, че не си е представял съществуването на този роман, но все пак не е устоял на живеещия в ума му персонаж. От една страна, господин Тест отразява интелектуалните идеи на Валери, който се занимавал с
феномена за ума, отделен от чувствата, а от друга страна, той се явява обикновен фикционален герой, възприеман по различни начини.
Самият Валери притежава интелект, който е най-малкото очевиден. Едва ли има нещо, което да е толкова объркващо, колкото въплъщението на този интелект: господин Тест. Отново и отново, от ранните до късните му творби, авторът прибягва до тази странна фигура, около която се събира цяла серия от текстове – „Вечерта с господин Тест“, писмото от съпругата на Тест, и така до пасажите от бордовия дневник. Господин Тест („Господин Глава“) е персонификация на разума, която силно ни напомня на Бог, както е осмислен в негативната теология на Николай от Куза. Всичко, което научаваме за Тест, завършва с отрицание. Това, което е тъй привлекателно в него, не са теоремите, а умелото държание, което посяга възможно най-малко на небитието и следва максимата: „Всяко усещане за възбуда, всяко чувство е знак за провал на съзиданието и нагаждането“.
Български
