Говори Фреди Монтгомъри: безделник, пияница, а от един момент нататък - и убиец. Престъплението, което извършва, е лишено от смисъл, а в опитите си да го обясни, Фреди с мазохистична наслада разголва безсмислието на целия си живот. Но едва ли сте очаквали, че подобен човек мож да бъде толкова обаятелен в неистовия си монолог, който с лекота подскача между ерудитското и хулиганското, между грубиянщината и сантименталността. Героят на ттози роман съзнателно напомня незабравимия чужденец на Камю, но майсторският стил на Банвил превръща Думата на обвиняемия в нещо много различно, в мрачно пиршество на езика и образа.
Български
