„Нямам никакви претенции за универсалност, не познавам живота „изобщо“. Човек пише с личните си натрапчиви идеи. Това, което ме привлича, е несполуката, или най-малкото чувството, че не си успял; поражението ме интересува още повече, когато е облечено като победа. Някои от героите ми успяват социално, но имат личен неуспех. Дълбоко разбирам този род неравновесие. Щастието няма нищо общо със знаците и маските на успеха.
Отделните глави в този роман са изградени като напълно автономни и различни един от друг разкази. Тази „съзвездна“ структура ми даде възможността да пиша не по стандартния линеен начин, а чрез отделни разпилени фрагенти да създам разклонения, които понякога изглеждат незначителни, но са съществени, защото времето променя отношенията между хората. Този начин на писане, колкото абстрактен и трудно разбираем да се стори на някои, позволява да видиш и развиеш една и съща идея от съвсем различни ъгли.“
Български
