Марк Странд е много деликатен
поет: той няма да ви извие ръката,
няма да ви вкара насила в някое
стихотворение. Нищо подобно –
началните му строфи обикновено
ви канят да заповядате с един дру-
желюбен, леко елегичен тон и за
известно време вие се чувствате
почти като у дома си на повърх-
ността на неговите непрозрачни,
сиви, набъбващи редове, докато не
осъзнаете – при това не внезапно, с
шок, а постепенно и поради собст-
веното си нехайно любопитство,
както човек понякога надниква през
прозореца на небостъргач или от
борда на лодка – какви дълбини се
простират под тях, колко далеч сте
от който и да било бряг. Нещо повече,
ще откриете, че бездната, също
както и невъзможността да се върнеш
обратно, е хипнотична.
Йосиф Бродски
Марк Странд е избрал отрицателния
път, където загубата е първата стъп-
ка към пълнотата: този път води и към
едно бистро словесно съвършенство.
Октавио Пас
Български
_46828_1.jpg)
