Ирландският писател Джеймс Джойс е роден на 2.II.1882 г. в дъблинското предградие Ратгар. Бащата е дребен собственик и убеден привърженик на лидера на движението за самоуправление на Ирландия Парнел, а майката – ревностна католичка. Джойс учи в Клонгоус, един от елитните йезуитски колежи в Дъблин, където спечелва няколко колежански награди. Поради финансови затруднения семейството непрекъснато се мести във все по-мизерни квартири и квартали. През 1898 г. Джойс постъпва в Дъблинския университет, а след като го завършва, заминава за Париж с намерението да учи медицина. Майка му умира и той е принуден да се върне в Дъблин. Следват години на изгнание, в които се появяват най-известните му произведения: стихосбирката „Камерна музика“, сборникът с разкази „Дъблинчани“, „Портрет на художника като млад“, „Одисей“ и „Бдение над Финеган“.
Умира в Цюрих на 13.I.1941 г. на петдесет и девет годишна възраст от перфорирана язва.
Български
_40701_1.jpg)
