Такова е писането на Иван Сухиванов – лаконично, без заврънтулки, стегнато и събрано. Това е достойнство: няма разследване, няма литературщина, няма евтини сецесионни и символистични орнаменти, всичко е изчистено в почти класицистичен (в архитектурния смисъл) маниер. Историите, които ни поднася, са странни, необикновени: смесване на реално и нереално, на всекидневие и мистика. Това превръща разказите му в кутия с няколко дъна, която все отваряш и все не стигаш последното. Всъщност може ли да говорим за истинско дъно? Мисля, че не: историите са с такива дълбоки значения и внушения, че всеки път откриваш все нови и нови. Разкази без край... Прочетете ги, за да сте безкрайни! Митко Новков
Български
