Нарекох я „От Алеко до Алек“, та по някакъв начин да побера съдържанието в една рамка. Така между класика Алеко Константинов и бъдещия класик Алек Попов се получи разстояние от един век. За този век българският хумористичен разказ се е развивал вълнообразно. Бил е свободен и не съвсем. Пишел се е естествено или пък се е криел зад Езопов език. Авторите са се опитвали да оцелеят в политическите вълнения, като са се люшкали между миражи за „светло бъдеще“ и цензурни котви, които са ги дърпали към дъното. Ако някои разкази са изплували от корабокрушенията на времето, то е благодарение на един спасителен пояс – хумора. Хуморът, който понякога е горчив и с тъжни нотки, но пък казва важни истини за живота и човека. И най-вече за нашия човек – българина.
В книгата са включени произведения от Алеко Константинов, Елин Пелин, Трифон Кунев, Борис Руменов, Чудомир, Райко Алексиев, Христо Смирненски, Генчо Узунов, Жак Шемтов, Петър Незнакомов, Борис Априлов, Добри Жотев, Ивайло Петров, Васил Цонев, Йордан Радичков, Ясен Антов, Дамян Бегунов, Мирон Иванов, Георги Друмев, Георги Мишев, Здравко Попов, Станислав Стратиев, Йордан Попов, Чавдар Шинов, Цветан Пешев, Кольо Николов, Стефан Бобчев, Румен Балабанов, Сергей Трайков, Кръстьо Кръстев, Румен Белчев, Людмил Станев, Здравка Евтимова, Михаил Вешим, Деян Енев, Любомир Николов, Алек Попов.
Български
