„Периодичната система“ (1975) е сред най-четените и най-необикновените италиански книги – неин автор е химикът Примо Леви (1919–1987), един от най-проницателните мислители на ХХ в., преминал през ада на Аушвиц (сред неговите произведения е и жалонната Нима това е човек). В Периодичната система „нищо не е излишно, всичко е есенциално“, както отбелязва Сол Белоу: в 21 документално-художествени истории, озаглавени с имената на химични елементи – Аргон, Титан, Живак, Ванадий... – авторът разказва личната и семейната си история, така че разказаното да стигне далеч извън пределите на конкретните събития и хора и да не остане чуждо никому. Този сборник е за поезията в труда и за радостта не само от добре свършената работа, но и от грешките на растежа; за вълнението от красотата и за справянето с несправедливостта; за неразривната смесица от живот и смърт в природата и хората; за ежедневното откривателство. Книгата включва предговор за българските читатели от историка Фабио Леви и интервю на Филип Рот с автора.
„През Втората световна война в лагера на смъртта Аушвиц са депортирани 650 италиански евреи, от които се спасяват само 20. Сред оцелелите е един млад химик, който ще се прослави повече в литературата, отколкото в науката – Примо Леви, автор на една от най-красивите и оригинални автобиографии на света: „Периодичната система“
Радио TSF
„Колкото и дълбоко да се потапя в болезнени исторически обстоятелства, „Периодичната система“ не е гневна или тъжна книга. Напротив, тя е делото на едно спокойно, даже жизнерадостно въображение... Всеки химик си е малко магьосник (какъвто иска да бъде и всеки писател) и се стреми да извлече злато от камъка, но малцина успяват. Примо Леви сякаш е усвоил тайните на това преобразуване и е написал книга, която може да бъде определена единствено като освобождаваща.“
New York Times
„Неговите произведения за Холокоста бяха от решаващо значение за формирането у мнозина на понятието за порядъчен човек... Това, че фигура от ранга на Леви се е появила сред пепелищата на може би най-дивашкия акт на омраза през ХХ в., е могъщ източник на надежда и сила.“
Boston Review
Български
