„От 25-ия час до вечния час“ (1965) е опит за духовна автобиография, в която по нишката на детските си спомени писателят К. Вирджил Георгиу, този „поет на Христа и на Румъния“, както сам определя себе си, се връща към образа на бащата (два пъти отец – като баща и като свещеник), а също и към образа на човека в света, видян през призмата на православната икона – не само такъв, какъвто е, но и такъв, какъвто би трябвало да бъде.
Български
