Your cart is empty!
На пост
Винаги съм смятал, че добавянето на някакво определение към жанра „роман“ е белег на претенциозност. „Вместо роман“, „вулгарен роман“, „роман на чувствата“… Но в случая няма как да не нарека „На пост“ вертикален роман. Защото той е прицелен нагоре. Изправен е като лествица, чийто горен край се губи в сиянието на небесата.
Текстът е излят – като камбана, като изповед, като ускоряващия улей на Големия Адронен Колайдер. Тук го има и еуфоричният възторг на неофита, на новоповярвалия, но и умъдреността на крачилия десетилетия по „дългия и криволичещ път“ към убежищата на Истината.
Петър Марчев
Николай Фенерски
Роден съм в Архангелск на 13 септември 1974 г. Израснах в Бяла Слатина. Във Велико Търново завърших славянска филология.
Майка ми е родена в село Чилик, област Алма Ата, Казахстан. Нейният баща бе погребан във Висбаден, Германия, откъдето е родът му. Дядо ми по бащина линия е от село Соколаре, Белослатинско. Баба ми по баща е от Кнежа. Баба ми по майка беше украинка. Имам и полска кръв. Това е произходът ми, от там са корените ми. Затова най-досадният въпрос, който съм чувал, е откъде си. А с него започват почти всички разговори. Харесва ми да се чувствам селянин от планетата Земя.
Публикувал съм стихове в студентския алманах „Пир“, разкази във в. „Артфорум“, в старозагорския вестник за култура „Литературен глас“, във в. „Сега“, „Стършел“ и в сп. „Съвременник“. През 2000 г. спечелих втора награда в конкурс за къс разказ на в. „Артфорум“ (първа не бе присъдена). Работил съм най-продължително като учител по български език и литература. Превеждам от руски и словашки език. В момента съм сценарист в предаването „Щаба на еволюцията“ по TV7. Членувам и помагам в НПО „Първи юни“, гр. Бяла Слатина.
There is no added resume!