„Сигурно съм подарил десетки екземпляри от книгите на познати и приятели. Така с годините се оформи една група почитатели, които с повод и без повод цитираха текстовете му наизуст и дори се поздравяваха с тях.
Защо и как се случи това? На първо място се случи, защото тези романи бяха откровена критика на тоталитарната система и дори не се опитваха да го прикрият. Всичко имаше там - и мъките „да се уредиш“ със софийско жителство, и това, че на световно първенство заминава не най-добрият състезател, а този, когото „милицията пуща до Драгоман“.
И на второ място - от романите на Димитър Паунов бликаше такъв неподправен стремеж към свобода, че беше заразителен. Героите на Паунов отстояват независимостта си в друго време, в което и най-малката проява на мисъл за свобода се е наказвала. Надявам се, че успях да представя моя Димитър Паунов. Завиждам ти, читателю! Предстои ти да откриеш свой.“
Български
