Във владетелските дворове на Европа от XVII век явлението брак по любов е немислимо, дори недопустимо. Невръстни младежи и девойки биват съчетавани, за да сложат край на война между две страни или за да скрепят съюза на две страни срещу трета, за да разширят границите на страната или за да попречат на друг да разшири границите си за нейна сметка...
В тази епоха на уредени бракове, в двореца "Хофбург", едно 14-годишно момиче очаква с ужас своята съдба. Защото момичето е първородната дъщеря на императора на Свещената Римска империя и е предопределено да стане императрица, ако не се появи наследник от мъжки пол. И защото е имало неблагоразумието да се влюби до полуда в младеж без шансове за корона. Мария Терезия Австрийска и Франц Стефан Лотарингски.
Съдбата този път е на страната на влюбените. Дали от бащинска обич, или все още с надеждата да се сдобие със син, Карл VI разрешава на дъщеря си да се омъжи за своя любим. Но съдбата не е на негова страна - в разцвета на силите си той си отива от този свят, без да остави мъжки наследник. Двадесет и три годишна, бременна с четвъртото си дете, Мария Терезия поема управлението на империята и пред нея, наред с въпроса как да спаси държавата от външните врагове и от вътрешната разруха, се изправя и въпросът как да опази любовта и брака си.
Български
