Оливер Пьоч

Въпреки че не ми личи — или поне се надявам, — по майчина линия произхождам от стар род палачи. Четиринадесет от предците ми са практикували кървавия занаят, повечето от тях между ХVІ и ХІХ век в Южна Бавария, близо до Алпите, в известния исторически район Пфафенвинкел.

Роден съм на 20 декември 1970 г. в Мюнхен. Баща ми не е палач, разбира се, а психотерапевт. Майка ми е детска учителка и от нея съм наследил умението да разказвам интересни и забавни истории.

Още от дете обичах да разказвам приказки, като редовна публика бяха двамата ми по-малки братя. По-късно написах първите си творби – фентъзи разказ, приключенска книга игра, комикс. Дори правех записи как разказвам историите си и ги пусках на съучениците си. С една дума, не можех да млъкна и за секунда. Когато не говорех, пеех — хоби, което и до днес практикувам, като пея в различни групи.

Завърших журналистика в Мюнхен и работех за радиото и телевизията. Правех репортажи, пишех сценарии, пътувах по света и заснемах документални филми. Но не се простих с мечтата да бъда писател.

Най-накрая, през 2007 г., „Дъщерята на палача“ беше публикувана. Книгата сложи началото на поредица, чийто успех ми позволява да се препитавам като писател. Вече съм написал над 10 романа, включително и детски четива. До този момент книгите ми са преведени на повече от 25 езика и са продадени над 2,5 милиона екземпляра. И като си помислите само: всичко започна с моя предшественик – палача Якоб Куизъл. Дано да се гордее с мен, ако ме вижда отнякъде. Но най-вероятно — като типичен баварец — само би ми теглил една сърдита ругатня...