Романът на Чобанов спокойно може да се нареди сред забележителните български постмодерни романи. Персонажите, които авторът изгражда, са интересни, значещи, такива, които имат какво да разкажат. В „Хлапета“ героите се опитват да намерят себе си, да се определят като личности. Те са на границата между детството и съзряването. С лекота се впускат в приключения, защото все още могат да си го позволят. Отговорността не им е присъща. Както в повечето постмодерни романи, и тук откриваме сблъсък на поколения, култури и ценности. Александър Чобанов ни разказва за свят извън познанието, изпълнен с мистерии и загадки, където границите между въображаемото и символното, истинското и фалшивото просто изчезват. Не съществува реална действителност, не съществува автор, личност, сюжет, символ, време и пространство.

Романът „Хлапета“ е съставен от опозиции, противоречия и преплитане на противоположни тези, но всички те намират мястото си в книгата. Изборите, действията и мислите на героите ги събират, а всяка тяхна стъпка ги повежда към едно незабравимо и необикновено пътуване.