Your cart is empty!
Формата на водата
Балтимор, 1962 г. Елайза Еспозито – нямо сираче, подхвърлено на брега на реката – работи от години като чистачка нощна смяна в авиокосмическия изследователски център „Окам“. В иначе сивото ѝ ежедневие внасят цвят само добросърдечната й колежка Зелда и милият съсед Джайлс.
Една съдбовна нощ Елайза вижда нещо, което не е предназначено за нейните очи – най-ценната собственост на „Окам“; човек-амфибия, уловен в Амазонка, за да бъде проучен и използван за целите на Студената война. Съществото е страховито, но и изумително разумно – способно е да комуникира и да разбира човешките емоции. Нямата Елайза е запленена от него и започва да го учи на езика на знаците. Постепенно интересът ѝ прераства в любов, а амфибията осмисля живота ѝ.
Но щастието ѝ е застрашено. Ричард Стрикланд – войникът, заловил създанието – държи пленникът да бъде подложен на дисекция, преди руснаците да се доберат до неговите тайни. И Елайза е принудена да рискува всичко, за да спаси своя любим...
Формата на водата е и формата на любовта, твърди Гийермо дел Торо.
Гийермо дел Торо
Гийермо дел Торо е роден на 9 Октомври 1964 г. в Гуадалахара, Мексико, където е бил отгледан от своята баба, изключително консервативна и набожна католичка. Още от малък той показва забележително увлечение към киното и най-вече към приказките и към готическите ужаси. Сред тях най-дълбоки следи в него са оставили „Шофьор на такси“ на Скорсезе, „Черна неделя“ на Марио Бава, „Нощта на живите мъртви“ на Джордж Ромеро и класическите филми на ужасите от 60-те години на ХХ век.