Чиракът на Магьосника излезе от печат през 1982 г. От тогава до днес всяка година се допечатва. Това е може би единствената причина моят издател да ме обича все още. Всъщност, тя се продаваше доста добре около 1 година. След това от уста на уста, слухът за нея достигна момент, в който Чиракът на Магьосника просто се разграбваше от лавиците.

Аз мисля, че хората се заразиха от емоционалността й. Не се пише фентъзи роман с някой герой тъпанар, който никога не смее да си мръдне пръстта. Пише се за човека, жадуващ за приключения, отмъщение, справедливост, извършващ големи дела (често насила), като на карта винаги е поставен въпрос, по-важен дори от живота на героя.

Веднъж в едно предаване разговаряхме на тази тема с Клайв Баркър. Ставаше дума за здравословен страх, за приключения, които ще завършат благополучно, по време на които се вършат големи дела, но и в които няма истински риск. Според мен това е привлекателното на фентъзито. Как го пиша ли? Просто си го измислям! За мен част от удоволствието е, че повечето пъти дори и аз не знам какво точно ще се случи, докато не го напиша.

Из интервю на Реймънд Фийст в Британската преса

There is no added resume!