Your cart is empty!
Ези печели
Началото – Ленинград, Русия, 1968 г.
Александър Карпенко не е обикновено дете и от ранна възраст ясно се вижда, че му е писано да води сънародниците си. Но когато баща му бива убит от КГБ заради опълчване срещу режима, Александър и майка му са принудени да избягат от Русия, за да оцелеят. На пристанището те са изправени пред избор, от който няма връщане назад – да се качат в контейнер или за Америка, или за Великобритания. Александър оставя избора на шанса и хвърля монета...
Само за един миг хвърлянето решава бъдещето на Александър. В хода на епичната история за участ и успех, обхващаща два континента и трийсет години, ние следваме неговите триумфи и падения, докато той се опитва като имигрант да завладее своя нов свят. С времето Александър започва да осъзнава къде е съдбата му и приема, че трябва да се изправи срещу миналото, което е оставил в Русия.
Джефри Арчър
Джефри Хауърд Арчър, роден на 15.04.1940 г., е преуспяващ автор на редица известни романи. Роден е в Лондон. След завършване на училище участва във военни тренинги, работи като полицейски сътрудник, а по-късно работи и като учител.
Спечелва място в колежа Бресъноус, Оксфорд. Там му се предоставя възможността да учи една година за получаване на диплома, за която по принцип са необходими три години. Въпреки това не завършва Оксфорд. Докато е в университета, се справя доста добре със спорта, дори участва в състезания. Среща съпругата си Мери, която е била повече от отлична студентка. Вярва се, че тя има заслуга за най-преуспелите му романи.
По-късно започва кариера в политиката като съветник в Лондон. На 29 години е избран за член на парламента за графството Линкълн. По-късно е обявен за най-младия член на парламента. През 1974г. Арчър задлъжнява след като става жертва на измама в проекти, обвързани с канадската компания.
По време на изборите през 1947г. той се отказва от членството си в парламента и се връща към писането на романи. Първият му роман „Нито пени повече, нито по-малко“ е бил изключително успешен. Но „Кайн и Авел“ става неговият най-продаван роман, достигайки първа позиция в класацията на Ню Йорк Таймс. Малко по-късно е екранизиран в няколко телевизионни серии.
Следващото важно нещо в живота му е закупуването на Vicarage, Grantchester, къща свързваща се с Рупърт Бруук.
Кариерата му на политик преуспява още повече, когато става добре познат със своите книги. Той става заместник председател на Консервативната партия на Маргарет Тачър и 1992г. му е връчена титлата за благородник от Джон Старши. През 1999г. е избран от партията за кандидат за кмет на Лондон, но е принуден да се оттегли от състезанието. През неговата по-късна кариера той бил анкетиран от журналиста Майкъл Крик, известен като негов неофциален биографист. Юли, 2001 г. Джефри Арчър бил обявен за лъжесвидетелстване и изопачаване на истината. Това било във връзка с клеветата от 1987г. че е получил 500,000 лири обезщетение от известна личност, която заявила, че той имал сексуални взаимоотношения с проститутка. Въпреки че спечелва делото, разкритието, че си е измислил алиби, води по-късно до убеждението, че е лъжесвидетелствал. Тези последващи събития хвърлят съмнения в публичното пространство в правотата на решението по случая. Най-необмисленото в случая е, че измисля алибито си на грешна дата. Осъждат го на 4 години затвор, а през месец юли, 2003г. е пуснат условно. Благородническата му титла е отнета и би могла да бъде върната не по-късно от 2005.
There is no added resume!