Книга за камъка, който ни опитомява и за времето, което опитомява камъка, докато къса парчета от нас, превръщайки ни в стръв за собствените ни или нечии чужди капани. Стихове за привързаностите, които ни убиват в мига, когато се превърнат в част от нас.
За срещите и сбогуванията, за човешката слабост и сила да чакаме онзи влак, „който закъснява с цял един живот“. За дъхавата коричка хляб от останалата в спомена селска фурна, за семейството и благодарността, за прошката и смъртта, за Бога в нас и за множеството му лица, които разпознаваме за миг, колкото да се уверим, че Любовта съществува и да продължим напред, отхапвайки залък по залък от нафората на живота.
Аксиния Михайлова
Български
_45447_1.jpg)
