„Усетих се повикана. Поканена на Пътуване. Което се оказа без край. Лъкатуши, поспира, гмурва се и изплува в назовани и неназовани морета. Във Великото Море. Непогрешим водач е Поезията. Навлиза в неразрушимото, леко разбулва могъщо-великолепните му проявления (самата тя - едно от тях, от Вечното Движение, от Красотата). Любов. Мечта и Реалност. Радост пред Безкрайността. Спокойствие пред собствената крайност. Безстрашието на Свободата.“
Екатерина Йосифова
Български
