Всъщност знаете ли как се обича? Като гръм, като буря... като Яна. Да изплетеш от нишките на своята чувственост мъгла, в която нежността е пелена от вълшебни думи, трябват чувствени пръсти и пеперудена душа, но и онази непоколебима вяра, че вечността не се събира в един миг, а създава вселени. Емоционалният порив осмисля и отъждествява авторката с високата температура на метафоричния ѝ език. Нейната жажда да вникне в смисъла на истинските човешки стойностни отношения я прави понякога дръзка в съжденията и предизвикателна. Понякога една носталгична нотка се прокрадва минорно, но миг след това се изсипва водопад от жива вода. Водопад от надежда, от позитивизъм и наметнала неизменната стара мантия на вълшебството любов, ни разкрива извора на своята душевност. Извор, от който ви пожелавам да пиете жадно и с пълни шепи, до насита. Да намерите себе си в поезията на Яна, да откриете онези думи, които бихте искали да прошепнете на любимия човек. И да притворите очи, за да помечтаете.
Боби Кастеелс
Български
