Your cart is empty!
Всенародният любимец Георги Парцалев
Като дете Парцалев често събира приятелчета от махалата и организира театрални представления в плевника. Особено вдъхновен е, когато в с. Левски гостува театрални трупи. Мечтата му обаче е да изпълнява силно драматични роли и да гледа как зрителите плачат заради съдбата на героите му и заради неговата игра. Така при едно от гостуванията на Плевенския театър за постановката трябва дете и избират Георги. На него му е толкова интересно на сцената, че заживява с надеждата един ден да стане актьор и да играе в театър.
Георги Парцалев кандидатства за три специалности – право, медицина и стоматология. Приет е и в трите факултета и по заръка на родителите си избира медицината. Парцалев учи в Медицинска академия четири години и си взима всичките изпити. Но намира време и да участва в художествената самодейност. Играе в читалищата „Бачо Киро“ и „Славянска беседа“, в работнически театър и драмсъстава на фабрика „Пролетарий“. В началото на петата година обаче актьорът в него надделява над лекаря и той решава да се посвети само на сцената. Когато идва време да отслужи военната си служба, Парцалев вади късмет отново заради медицината: „Смятаха ме за военен лекар и ми викаха Доктора...“
Мечтата му сбъдва Енчо Багаров – един незаслужено забравен театрален творец и деятел. На Багаров му представят „интересната личност“ със смешна фамилия – Парцалев. Не след дълго войникът е отзован от поделението и зачислен към Ансамбъла на трудовата повинност. Багаров открива и привлича за театъра и Саркиз Мухибян. После води и двамата в Сатиричния театър.
Оттук започва и богата му на роли кариера. В книгата има много истории, свързани с работата в театъра и с негови колеги и приятели като Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова. Забавните и комични случки изобилстват в кариерата му на актьор, но в личния си живот Парцалев остава самотен. Причина за това е и по-различната сексуална ориентация на актьора.
Вероятно, това е причината той да не получава награди. Единственото признание за българския актьор идва от Чехословакия, където на XXV фестивал на трудещите се му дават награда за мъжка роля във филма „Сиромашко лято“.
Пенчо Ковачев
Пенчо Ковачев е български журналист, сценарист и писател. Работил е във вестниците „Поглед“, „Трудово дело“ (зам.-главен редактор „Стандарт“ (зам.-главен редактор), „Новинар“, „Кеш“ (главен редактор), сп. „Св.Валентин“ (главен редактор) и „24 часа“ – коментатор. Бил е директор на новините в БНТ. Атор е на 10 книги – всички свързани с култура. Негови любими теми са литературата и киното. Сценарист е на няколко документални филма за български актьори и продължава да ни изненадва по темата.
There is no added resume!