Музиката е живот, а животът живее музиката. Още преди думите, гласът на душата е познал неизразимото и му е дал правото да изговаря себе си. Може би в това тайнство е и силата на този, който твори и изпълнява музика. Независимо от перипетиите на историята и съдбата, макар и в различни епохи, музикантите винаги са намирали пътя към другите. Към този Друг, който е човешко същество, но и космос, уловил и приютил в себе си пулсациите на една различна вселена.
Обичам да слушам музика още преди да съм се запознала с биографията на нейните автори. Мисля си, че така чувам в чистота и без преднамереност не разказите за музиканта и композитора, а гласа на сърцето му, ритъма на неговото въображение, приливите и отливите на изпълнителския му темперамент. Както и неговите вдъхновения, културни предпочитания и търсения…
Само че няма друг начин да се чуе музиката, освен чрез душата. Както няма друг начин тя да бъде написана, освен с нея.
Първо слушам, а след това се вглеждам в лицето на музиканта.
Също като нотите, то е белегът, който надхвърля ограниченията на времето. Признавам, че така се запознавах и с музиката на композитора Стенли Станчев. Струва ми се, че така успях да се докосна и до неговата личност. С интерес, но и със спокойно внимание, които са първите крачки към едно по-дълбоко разбиране.
Стенли – момчето-мъж, но и мъжът-момче, точно както подобава на един човек на изкуството…
Когато за първи път слушах музиката на Стенли, я чувах в бяло и индиговосиньо.
Запомнила съм усещането за плавно, но и мистично излитане. Тогава бях очарована от „Salvation“ и „Peace, Love and Beauty“. След това открих безметежната радост на песните му, така различни от мистериозния свят на неговите индийски медитации. В стилово отношение Стенли сякаш съзнателно търси експеримента или по-точно разнообразието на стилове, които най-плътно изразяват творческите му пориви. Парчетата от албума му „Алтернативен джаз“ са синтез от фюжън, кул джаз, уърлд и ню ейдж. Въпреки това те всички са музика „а ла Стенли“ – въздушна, но и чувствена, темпераментна, но и овладяна, търсеща въздействието на ритъма, без непременно да е подвластна на неговата воля...
В своите дневници Стенли пише, че „хората на изкуството са духовният полет на човека към истинските закони на Вселената“. За него да се удивлява е „щастие и красота“…
Специализирал майсторски класове и семинари в САЩ, Европа и България, той е повлиян и от философията и музикалните традиции на Изтока. Това личи в неговите „Индийски медитации“ и особено в своеобразното звучене, мелодиката и ритъма на темите му, които сякаш резонират с първичните тонове на Вселената…
... В дневниците си Стенли споделя: „Помни едно: Любовта е в теб, ти я познаваш и знаеш, че тя е смисъл и същност на всичко. Живеем, за да разберем някой ден, че ние не съществуваме. Съществува Любовта...“
Има ли нужда от други думи?
… Невинаги е лесно да се разбере един музикант или поет. Това, което все пак можем да правим, е поне малко да ги обичаме. И да пазим създаденото от тях.
Силвия Стефанова
Журналистка и поетеса, автор на няколко стихосбирки
Български
