„Иди, умри и ела да те обичам“, гласи арменска поговорка. Жалко е, че младото поколение днес няма къде да се срещне с него. Почти десетилетие след смъртта му, дошло е време прекрасните снимки на Юри да излязат от забравата. Не по-малко черно-бяла и изразителна е историята му с кръговрата на личния живот – четирите му жени и трите дъщери, и професионалния му път – от най-популярното модно списание за времето си, през изоставените български села и затворите до затънтените планини на Албания и Монголия.
Една летяща чушка и случайна среща в софийска кръчма ни повеждат през дните на фотографа Йордан Йорданов-Юри (1940-2009 г.). След години на забвение е време за равносметка – какво е да водиш интересен живот през интересни времена? Защо талантливите хора вървят най-трудно към признанието? Как бурите на прехода отмиваха човешките съдби на онези, които най-много бяха мечтали за него? Защо изкуството на фотографията е неразличимо от изкуството на живота, дори в наши дни, когато всеки носи в джоба си някогашната огромна фотолаборатория?
Роман на границата между биографичното и художественото за един впечатляващ човек. За търпението и познанието, толкова нужни на всички ни, докато се случва важното в живота. И додето се раждат лъчите...
Йордан Йорданов – Юри е един от майсторите на българската фотография през последните 30 години на ХХ век. Днес името му е познато само на по-старото поколение, а творчеството и личността му са забравени. Печелил е награди от конкурси в Мюнстер, Сан Франциско, София, Пловдив, участвал е в изложби в Мюнхен, Токио, Хюстън, Лозана, Мексико Сити, Цюрих, Братислава и много български градове. Негови фотографии притежават някои от най-големите галерии по света.
Български
