„Щом Карло направил очите на човечето, те веднага се вторачили в него. Карло продължил да дялка: косата, челото, брадата, носа. Изведнъж този нос започнал да се удължава и станал толкова дълъг и остър, че Карло извикал:
– Не е хубав, дълъг е! – и започнал да му подрязва върха.
Напразно – носът се въртял, кривял и така си останал – дълъг-предълъг, любопитен остър нос.“
По приказката на Алексей Толстой
Български
