Maша продължавала да върви и да навлиза все по-навътре в гората. Струвало ѝ се, че вече няма път – храсталаците ставали все по-гъсти и тя едва се промъквала през тях. Накрая стигнала до някаква полянка и видяла там една колиба. За миг лицето ѝ светнало. „Край на мъките ми! Ще вляза и ще помоля хората, които живеят там, да ми помогнат!“ – помислила си тя, без да подозира каква изненада я чака в колибата.
Историята е позната на всички и текстът на Светлана Ружич е изцяло в духа на руската традиция, но приказните илюстрации на Маша и мечока тук крият изненада. Решението е на Ана Григориев, която винаги си е представяла мечока като… албинос. Така той е точно толкова необикновен и специален, колкото хитроумната Маша. Разгърнете страниците и се убедете сами!
Български
_42021_1.jpg)
