Петър Бобев е роден на 9 август 1914 г. в Горна Оряховица. Баща му е професор по история. Завършва Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. Работи в Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, в конезавод „Клементина“, като учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. От 1941 до 1945 г. служи в армията. След войната до пенсионирането си работи като чиновник в банка. Четиридесетгодишен започва да пише приказки, които печата първо в списание „Дружинка“. По-късно става редовен сътрудник на списание „Пламъче“.
Автор е предимно на юношески приключенски романи с фантастични или исторически елементи. Темите в произведенията му са разнообразни – подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, историята на България.
Бързо става един от най-популярните и обичани писатели за юноши у нас. Награждаван е нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за цялостно творчество.
Български
_42021_1.jpg)
