Предполага се, че Джовани Бокачо (1313–1375) е родом от Черталдо (региона на Тоскана в Италия). Израства във Флоренция, но Неапол е люлката на познанието, където получава класическото си образование, учи астрономия и гръцка митология, чете древногръцки мислители в двора на крал Робер Анжуйски. Освен културно средище, Неапол е и прозорец към приключенския и авантюристичен Средиземноморски свят за Бокачо – именно там слуша с интерес разкази за пътешествия, описания на екзотични места и нрави, запознава се с източни приказки, които впоследствие го вдъхновяват за някои от новелите, които пише. Около 1340 г. младият поет се завръща във Флоренция, където постепенно навлиза и в политиката. Той е първият хуманист на служба във Флорентинската република, а по-късно е и един от най-авторитетните й дипломати. Под влиянието на своя приятел и учител Петрарка, Бокачо се опитва да наложи новата хуманистична култура. Дълги години се занимава с научна дейност, преводи от латински и гръцки, както и с коментари на античната митология и на Дантевата Божествена комедия, като междувременно пише творби на латински.
Български
