Морис Дрюон е роден на 23 април 1918 г. в Париж. Той е от руско-еврейски произход. Влияние над Дрюон оказва неговият чичо Жосеф Кесел, с когото през 1943 г. написват текста на „Песента на партизаните“, превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война.

Морис Дрюон посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Прочува се с поредицата си „Прокълнатите крале“, която включва седем романа: „Железният крал“ (1955), „Удушената кралица“ (1955), „Отровите на короната“ (1956), „Законът на мъжете“ (1957),  „Френската вълчица“ (1959), „Лилията и лъвът“ (1960) и „Как един крал погубва Франция“ (1977).

Известен като последовател на Александър Дюма-баща, Морис Дрюон печели наградата „Гонкур” за романа си „Големите семейства“. През 1966 г. става член на Френската академия. В периода 1973 – 1974 заема поста на министър на културата на Франция. Дрюон е бил и депутат в Народното събрание и в Европарламента.

През 2006 г. писателят става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос в развитието на съвременните руско-френски връзки.

Голяма част от произведенията на Морис Дрюон са екранизирани за голям екран или като телевизионни сериали.

Морис Дрюон умира през 2009 г. на 90-годишна възраст.