Поривиста и непредсказуема в стиховете, както и в живота си, Марина Цветаева (1892–1941), една от най-големите руски поетеси, е изцяло погълната от потребността да пише и настървението да обича. Едва осемнайсетгодишна, публикува първата си стихосбирка. На следващата година се увлича безразсъдно по Сергей Ефрон, с когото ще бъде обвързана до края, въпреки многото си изневери – от най-банални до шумни и запомнящи се.

Към сърдечните авантюри се добавят изпитанията на историята – войната от 1914, революцията през 1917, емиграциите в Германия, Чехословакия, Франция. Изгнаница, страняща от сънародниците си, чужденка в собствената си родина, Цветаева отказва да избере своя „лагер“ и до трагичната развръзка си остава вечната бунтарка.