Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 година в Троян.  Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет. Председател на съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г.

Първата му стихосбирка „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г. Сред най-известните му поетични книги са „Обсерватория“ (1967), „Дневник за изгаряне” (1973, 1975), „Заклинания“ (1981), „Лък“ (1983), „Самосъд'83“ (1983), „Метроном“ (1986) и  „Небесен срив“ (1996).

Автор на романите „Убий българина“ и „Ти си следващият“ и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“, „Сладко и горчиво“.

58 негови книги са преведени в 36 страни.

През 2006 Любомир Левчев е награден от президента Георги Първанов с орден „Стара планина - първа степен“, за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“. През 2008 получава наградата „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество.