Желко Иванкович, роден през 1954 г. Във Вареш, Босна и Херцеговина, е хърватски и босненско-херцеговински поет, белетрист, литературен критик, преводач, публицист.
Автор е на повече от четиридесет книги, сред които стихосбирките „Нещо от това, което е“, 1978, „Надбягването на охлювите“, 1982, „Разрушаване на картината“, 1990, „Изгубеният роден край“, 1995, „Търсене на родния край“, 1997, „Дневник на меланхолията“, 2008, „Сенките, все по-дълги“, 2012, „Съблазънта на езика“, 2015, сборниците с разкази „Нови разкази за любовта и смъртта“, 2001, „Варешки разкази“, 2003, „В зеленото такси“, 2015, романът „Любов в Берлин“, 1995. Съставител е на поредици книги от световната, хърватската и босненско-херцеговинската литература. Носител е на награди за поезия, проза и радиодрама. За книгата война и памет тази година получи наградата „Ксавер Шандор Джалски“ на Дружеството на хърватските писатели. Негови творби са преведени на близо двадесет езика.