Христаки Павлович е роден в Дупница през 1804 година в заможно семейство. Получава първоначалното си образование в Дупница, а след това в Рилския манастир. Между 1825-1828 година учи в Мелник при учителя Адам Запекос от Мецово, след което учи в Сяр при Аргириадис. През 1831 година създава светско училище в Свищов, в което се обучават редица видни български възрожденци, а през 1841 година и девическо училище.

Жени се през 1833 година за дъщерята на свищовския първенец Илия Цанков - Севастия (Севаста). Тя също била образована и грамотна за времето си жена. Христаки Павлович умира на 21 юли 1848 година от холера. Оставя 8 деца – синове Димитър Павлович, Николай Павлович, Хрисант Павлович, Илия Павлович, Павел Павлович и дъщери Мариола Високова, Екатерина Аврамова и Пауника Хаджиденкова, както и млада вдовица. За Илия Павлович поема грижа неговият роднина по майчина линия Димитър Хадживасилев, който живее в Румъния. Но както Илия, така и Хрисант и Павел умират в детска възраст.

По–известни негови съчинения са:

Аритметика или научна числителница – изд. Белград, 1833 г.

Разговорник греко–болгарский за ония, които желаят греческий язик да научат, при когото и една кратка болгарска история приложи се. Собран и сочинен от Христаки П. Дупничанина, учителя в Славено-Елинското в Свищов училище, който сега перво на свет издава го, Белград, 1835, 99 с.

Общополезен писмовник – изд. Белград, 1835 г.

Месецослов – изд. Белград, 1835 г.

Първа българска граматика – изд. Будин, 1836 г.

Канон молебен и прочее – изд. Букурещ, 1841 г.

Царственик или история болгарская – изд. 1844

Изгубено дете (превод от гръцки на български) – изд. Будин, 1844 г.

Граматика славяно-българска – изд. Белград, 1845 г.

География или землеописание в ръкопис