Хенри Уодзуърт Лонгфелоу (1807–1882) е американски поет. Най-известните му творби са „Ездата на Пол Ревер“, „Песен за Хаяуата“ и „Евангелин“. Той е първият американец, който превежда „Божествена комедия“ на Данте Алигиери и е един от петте члена на групата, позната като „Домашните поети“.

Лонгфелоу е роден в Портланд, тогава част от Масачусетс и учи в колежа Боудън. След като прекарва известно време в Европа той става професор в Боудън, а след това в Харвард. Неговата първа голяма стихосбирка е „Гласовете на нощта“ (1839), както и „Балади и други поеми“ (1841). Лонгфелоу се отказва от преподаването през 1854, за да се фокусира върху своята писателска кариера. Той изживява остатъка от живота си в Кеймбридж в предишния щаб на Джордж Вашингтон. Неговата първа съпруга, Мери Потър, умира през 1835 след спонтанен аборт. Жени се повторно за Франсис Епълтън, която умира през 1861 от рани от изгаряне, след като роклята ѝ се подпалва. Смъртта ѝ съкрушава Хенри Лонгфелоу и той е неспособен да пише поезия дълго време, през което се фокусира върху своите преводи. Умира през 1882 г.

Лонгфелоу пише предимно лирични поеми, известни със своята музикалност и често представящи митологични истории или легенди. Той става най-известният американски поет на своето време с много успехи в чужбина.