Георги Едрев владее изкуството с малко думи да постига обема и на космоса, и на вътрешното ухо. Лекотата и простотата на неговите стихове са в състояние да подведат разсеяния читател, но не и да го излъжат - дори без да вниква докрай в дълбочината им, той заживява с тях. Така без да иска и съзнава, детето заживява с майчината песен.