В края на 80-те години Елизабет Дженкинс заминава за Перу за първи път на крайно необходима почивка, за да посети своя приятелка и да предприеме проучване на местните лечителски практики. Там обаче открива земя, която силно я привлича, и усеща такъв тайнствен вътрешен повик, че се връща у дома в Сан Франциско, изоставя докторската програма по психология, годеника си, продава всичко и отново заминава за Куско, Перу, без никакво разумно обяснение.

След завръщането си в древната земя на инките тя открива, че следването на духовните импулси най-после дава плод, когато я повеждат в безпрецедентно пътуване дълбоко в мистериите и сенките на високите части на Андите. Накрая, постоянствайки въпреки първоначалните страховити предизвикателства и духовни „пречки“ с учител от третото ниво, тя успява да достигне по-високото стъпало на инкската мъдрост и под ръководството на андски жрец от четвъртото ниво получава Голямото инкско посвещение хатун карпай. В течение на петнадесет години постоянно пътува, учи, практикува и насочва другите в мистичните традиции на древните инки.