Унгарският писател Дежьо Костолани (1885–1936) е роден на територията на Австро-Унгария, в Сабадка (дн. Суботица, Сърбия). Литературен бунтар от малък, заради конфликт с учителя по литература е изключен от гимназията, където директор е собственият му баща. Учи унгарска и немска филология в Будапеща и Виена, цял живот работи като журналист. През 1910 г. предизвиква литературна сензация със стихосбирката си „Плачът на бедното дете“. Прозата му е един от върховете на унгарската белетристика, получава световно признание още с първия си роман, „Нерон, кървавият поет“ (1921), за който неоспоримият литературен авторитет Томас Ман пише възторжен предговор. Костолани е ръководил унгарския ПЕН-клуб, преводач е на Шекспир, Уайлд, Верлен, Бодлер, Гьоте, Рилке. Самоопределя се като естет. Убеден хуманист. Покровител е на армия от млади писатели и поети и няма по-добра оценка за помощта му от думите на Атила Йожеф за него: „Брат ни беше, баща ни стана“.