Your cart is empty!
Кръстьо Георгиев Станчев е роден на 1/13 август 1873 г. в град Котел, в семейството на Мария и Георги Станчеви. Майка му е дъщеря на Нанка Търпанска, която пък е сестра на видния български революционер, писател и историк Георги Сава Раковски. Родителите му се изселват в Мангалия, Румъния. Като ученик във Варна той приема името Кръстьо Раковски. Получава най-доброто образование за времето си, учейки в гимназиите във Варна и Габрово, а от 1890 г. започва да следва медицина в Женева, Швейцария. По-късно следва в университетите в Берлин и Цюрих и защитава докторска дисертация по психиатрия в университета в Монпелие, Франция.
Силно загрижен за свободата на България, Раковски достига до извода, че огромната опасност за заробването на България от Русия иде от мракобесния руски абсолютизъм, който той смята за сроден с османския, и че всеобщата демократизация на народите води към тяхното светло бъдеще. Това именно го прави демократ, а по-късно и социалдемократ по убеждение.
Виждаме го сред основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва активно в дейността на Втория интернационал и на Българската работническа социалдемократическа партия. През 1919 г. участва в учредяването на Третия комунистически интернационал. От 1905 до 1917 г. е сред водачите на румънското социалистическо движение. Опитва неуспешно да организира революция в Румъния, заради което е изгонен от страната.
След Октомврийската революция е първият министър-председател на Украйна през периода 1919-1923 г. През 1923 г. за кратко е заместник-народен комисар на външните работи на СССР. Между 1923 и 1925 г. е автор на няколко политически публикации. През периода 1923-1925 г. е първият съветски посланик в Лондон, а през 1925-1927 г. е посланик във Франция.
Близък до Лев Троцки, той е изключен от Болшевишката партия и заточен от Сталин в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се връща в Москва, през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерството на здравеопазването. През 1937 г. отново е подсъдим заедно с Бухарин, Алексей Риков и Хенрих Ягода. Осъден е на 20 години трудов лагер. На 11 септември 1941 г. Раковски е разстрелян по т.н. сталински списъци.
Ирония на съдбата е, че именно стремежът му към по-добра обществена система на човечеството го направи жертва на сталинския терор. Така едно от колената на Георги Сава Раковски, което води корените си от пълководците на цар Симеон, е затрито от Сталин, но остана тази изключително полезна за българите книга наред с другото му творчество.
Our site uses cookies. For more information, visit: