Моряшките разкази „Дунавска дъга“ не са литературна измислица, а истински случки, станали през периода 1973-1988 г., когато редактирах вестниците „Речнофлотец“ и „Дунавски фар“, издавани от параходство „Българско речно плаване“ в Русе.
Писателката Невена Стефанова в своята книга „Моряшки дневник“ твърди, че каквото и да се напише на моряшка тема, никога няма да се хареса на самите моряци: усещало се, че е създадено от човек не от техните среди. Моряците са чувствителни към фалша в моряшката тематика и затова не е лесно да се разказва за тях. Сега, след толкова години плавания, се осмелявам да споделя тези редове. Предимство е, че на кораба бързо се разбира кой какъв е. Ако на брега са ти необходими години, за да опознаеш някого поне от части, на кораба бързо и добре опознаваш своите спътници. В моряклъка има романтика, илюзии, настроение, доблест, себеотрицание. Има и моряци, които за да излязат от самотата си, за да се разтоварят, заемат позиция на мостика или в салона и могат да прекарат цялата си почивка от часове в разказване на клюки, стига да имат слушатели, подобно на ораторите на „Спикърс корнър“ в лондонския Хайдпарк.
Български
