Числата и тяхното значение са изследвани от Хераклит и особено от Анаксагор, известен като създател на учението за „двойствената безкрайност“. Филолай нарича числата „първичен модел на Сътворението на света“. Платон вижда в числата „причинните основи на същността на всичко съществуващо“. Секст Емпирик обръща внимание на връзката, съществуваща между структурата на числата и структурата на разума. Той заявява: „Началото на Универсалната субстанция е числото. Затова и Разумът, причастен към могъществото и в качеството му на съдник на всичко, също може да бъде наречен число“. Плотин разглежда числата като „активна еманация на Първоединното“. Прокъл описва онтологичната и космологична йерархия на числата и предлага да ги възприемаме като жива божествена същност.
В по-късни времена числата са обект на изследване за множество мислители: свети Йероним, Йоан Скот Ериген, Рене Декарт, Джордано Бруно, Йохан Кеплер, Лайбниц, Спиноза, Новалис. Не по-малък интерес към числата проявяват и философите от Изтока. През 19 в., след научните открития, изясняващи естеството на светлината, електричеството и магнетизма, в кръговете на окултистите Свещената наука за числата вече е възприемана като разширено учение за вибрациите, а числата от 1 до 9 са обяснявани като „съставящи пълния цикъл на вибрациите“. Нашата Вселена вече е представяна като свят на вибрациите и всеки човек, като част от този свят, притежава особена своя вибрация, различаваща го от всички останали хора.
Български
