Your cart is empty!
Психология на източната религия
Религиозната проблематика заема централно място в творчеството на К. Г. Юнг, особено в по-късните му трудове. Голямата заслуга на Юнг в тази област е разбирането му, че общата първична представа, която лежи в основата на различните форми на религията, представлява архетипово съдържание на човешката душа. Новото виждане дава възможност да разберем традиционните ценности и да изпълним с ново съдържание закостенелите форми.
Настоящият том (Част втора от том XI на Събраните съчинения на Юнг) обхваща преди всичко коментари и предговори към религиозни съчинения на Изтока. Тук са показани главните противоположности и съответствия между западните и източните начини на изразяване и форми на възприятие.
В този том е включен и предговорът към И Дзин. Той има важно значение в контекста на цялостното дело на Юнг, доколкото темата за гадаенето е свързана с разработения от него принцип на синхроничността.
Карл Густав Юнг
Карл Густав Юнг е швейцарски психолог и психиатър от немски произход, роден на 26 юли 1875 г. в Кесвил, Швейцария, в немскоезично семейство на евангелистки пастор. Учи медицина в Базелския университет, след което специализира психиатрия. След завършването си започва работа в психиатрична клиника в Цюрих. Юнг е определян като самотно и интровертно дете, чиито спомени от детството оставят огромен отпечатък върху по-късния му живот.
През 1907 г. се запознава със Зигмунд Фройд и започва да посещава седмичните му семинари. Така става част от влиятелния виенски психоаналитичен кръг. Контактите с Фройд продължават до октомври 1914 г., когато Юнг подава оставка като председател на Международната психоаналитична асоциация. Сериозно несъгласие между двамата се появява през 1912 г. със статията на Юнг Wandlungen und Symbole der Libido (Psychology of the Unconscious, 1916), в която той се противопоставя на основните идеи на психоанализата. Една от изтъкваните причини от защитниците на Юнг за разрива помежду им е неспособността на Фройд да приеме, че човешката психика може да бъде различна от тази, постулирана от фройдианската психоанализа. Така Юнг се разделя с Фройд и поставя началото на „аналитичната психология“.
Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища и др. Личността на Юнг е една от най-големите загадки на XX век и буди големи противоречия. Провъзгласяван от много като един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, той е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите. Дори и най-големите опоненти на швейцареца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията. Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, също така се радва на огромен интерес от страна на различни контракултурни движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнателно, архетиповете, сянката, индивидуацията и др.
There is no added resume!