Дейвид Харп, дългогодишен преподавател по хармоника, казва за себе си: „Аз не съм гуру. Не левитирам, не вървя върху жарава или по вода и не материализирам ролс-ройси. Аз съм извънредно опитен учител и автор на ръководства по музика. И всеки път, когато се науча да правя нещо, ми харесва да го преподавам по възможно най-простия начин, за да предложа, моментално удовлетворение на учениците си... Вероятно най-важното ми откритие е, че повечето хора биха предпочели да придобият някакво умение в малка степен веднага, вместо да отделят много време, за да го усвоят добре.“ Едва ли може да се намери по-точно обяснение на мотивите, които са го вдъхновили да напише книга за начинаещия, потенциален медиатор.
За необикновената и харизматична личност на Дейвид Харп неговите приятели Бен и Джери, автори на един от предговорите в книгата, са категорични: „Макар да свири на арфа, Дейв не е ангел, във всеки случай – все още не. Но да го сравняваме с други хора, били те светци или разбойници, няма смисъл. Днес можем да го сравняваме само с човека, който той беше, преди да започне да медитира. Медитацията се отрази добре на Харп. Той се харесва повече. По-щастлив е, по-уверен и по-забавен“.
Дейвид Харп има магистърска степен по психология, работи на доброволни начала с неизлечимо болни деца и скърбящи възрастни.
Съавтор на „Триминутна медитация“ е неговата сестра-близначка д-р Нина Фелдман.
Български
